В центъра на София, в самото начало на бул."Витоша", се издига сградата
на Съдебната палата, една от забележителните постройки на столицата.

     До изграждането на съвременния столичен център Съдебната палата е най-големият наш граждански архитектурен паметник, който не губи и днес своята монументалност и предназначение. Строена в между 1929 – 1940 г., Софийската съдебна палата задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сrpади - и с това става истински храм на българското правосъдие.

       В архитектурно-строително отношение Софийската съдебна палата - дело изключително на български архитекти, инженери, майстори и работници, на наши строителни фирми и изrpадена почти само с местни материали - представлява един от паметниците на българското строително изкуство, който добре свързва старото с новото в архитектурния образ на столицата.

 

       Нейният правоъгълен корпус с хоризонтален силует, даже отделните и архитектурни елементи - сиенитният цокъл, бялата варовикова облицовка нагоре, мощният корниз под последния етаж - хармонират с общия архитектурен облик на новите издигнати близко до нея големи представителни постройки - на Гранд-хотел "Балкан" (денс хотел Шератон), на Централния универсален магазин, дори на бившия Партийния дом (сега сграда на Народното събрание) и на Българската народна банка.

 
       Външният архитектурен образ на Съдебната палата сполучливо говори за предназначението на сградата, при това с една простота, прямота и строгост на формите, характерни за бита и общественото съзнание на нашия народ - далеч от всяка помпозност и пищност, с каквито се отличават подобни сгради в чужди столици. Монументалните размери на сградата, строгият и стил, силно подчертаната входна система от стълбище с пет големи врати между величествена колонада говорят ясно за строгия характер на нейното обществено предназначение.